Докладчик
Описание
Настоящият научен доклад е посветен на един от най-дискусионните въпроси в съвременното международно право – разграничението между актовете на soft law и международните договори, разгледано през примера на Охридското споразумение от 2023 г. между Сърбия и Косово. Изборът на темата е обусловен от засилващата се роля на политическите договорености в международните отношения и от необходимостта да се изясни доколко подобни актове могат да пораждат правни последици, въпреки че не винаги отговарят на традиционните изисквания за международен договор.
В изложението се анализират основните характеристики на soft law като специфична форма на международноправно регулиране и се прави сравнение с международните договори по смисъла на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. Особено внимание е отделено на критериите, които международното право използва при определянето на правната природа на едно международно споразумение – намерението на страните да бъдат правно обвързани, формата на акта, неговото съдържание и последващото поведение на участниците.
В този контекст Охридското споразумение е разгледано като практически пример, който поставя редица въпроси относно неговия международноправен статут. Анализирани са обстоятелствата около неговото приемане, липсата на подпис и формална ратификация, както и значението на посредническата роля на Европейския съюз. Изследва се дали тези особености са достатъчни, за да се приеме, че споразумението представлява единствено политически ангажимент, или въпреки тях могат да се открият елементи, характерни за международноправно обвързващ договор.
Докладът се основава на анализ на международноправната доктрина, разпоредбите на Виенската конвенция за правото на договорите, практиката на Международния съд и актуалните научни публикации по темата. Чрез съпоставка между нормативната уредба и конкретния казус се прави опит да се очертаят правните последици, които Охридското споразумение поражда както за страните по него, така и за процеса на европейска интеграция и регионална стабилност.
В заключение се защитава становището, че Охридското споразумение трудно може да бъде определено еднозначно като класически международен договор, но същевременно не може да бъде сведено и до обикновена политическа декларация. Неговата правна природа разкрива особеностите на съвременното международно право, в което все по-често се използват инструменти, съчетаващи политически ангажименти и правни последици. Именно тази междинна позиция превръща споразумението в значим пример за развитието на soft law и за еволюцията на международноправните механизми за уреждане на международни спорове.
Анотация
Настоящият доклад разглежда правната природа на Охридското споразумение от 2023 г. през призмата на разграничението между soft law и международния договор като източници на международното право. Анализът е насочен към въпроса дали споразумението създава правно обвързващи задължения за страните или представлява предимно политически инструмент с ограничено нормативно действие. В изследването са разгледани критериите, установени във Виенската конвенция за правото на договорите, практиката на Междун
Ключови думи
soft law, международен договор, Охридско споразумение, Виенска конвенция за правото на договорите, международно публично право, Европейски съюз, Косово, Сърбия.