Докладчик
Описание
Докладът се базира на авторско научно изследване, което представя едно рядко и дълго време слабо изследвано явление в българската и международната историография – участието на барон Сейго Ямадзава от Кагошима, потомък на самурайски род и военен кореспондент на императора на Япония, в събитията около Освобождението на България от османско владичество. Чрез внимателно събрани и анализирани сведения настоящото изследване проследява биографията и дейността на Сейго Ямадзава в контекста на Руско-турската война от 1877–1878 г. и поставя редица важни въпроси, които разширяват традиционния исторически разказ за този период. На първо място, изследването показва, че присъствието на Сейго Ямадзава на Балканите не е плод на легенда или романтична интерпретация, а има своите документални основания. Анализът на архивни материали, военни регистри, дипломатически сведения и спомени на съвременници позволява да се проследи неговият път от Япония до европейския театър на военните действия. Тези сведения показват, че Сейго Ямадзава е действал като военен наблюдател и кореспондент, но същевременно е бил пряко свързан с дейността на руското военно командване по време на войната и е участвал във военни действия, за което е награден със съответните ордени и медали. Данните сочат, че той е бил зачислен към IX-ти армейски корпус на руската армия и се е движил с командния щаб по време на цялата война.
Той не само е участвал във военни действия при обсадата на Плевен, но и е ръководил военна рота – предвид значението на ордена „Свети Владимир", IV-та степен, с мечове, който е даван именно за такива поводи – за участие във военни действия и ръководене на военна единица на фронтовата линия, особено когато става въпрос за щурмуване на вражески редут, поддържане на сплотеност на подразделенията под артилерийски обстрел или прикриване на отстъпление. Изследването счита, че за ръководеното на подобна военна единица, най-вероятно се е случило при битката за Горни Дъбник, когато предварителната окомплектовка на руската войска е сериозно разрушена. Той също получава и „Дунавски кръст” от румънския княз Карл I за преминаването на река Дунав. В японските архиви също се говори за „медал с лента” и за „светлобронзово възпоменателно отличие”. Изследваните документи и направените аналитични съпоставки дават основания да се счита категорично, че Сейго Ямадзава е бил не само свидетел, но и участник в някои ключови военни събития в първия етап на войната. В резюмиран вид – това са следните военни отличия:
-Орден „Свети Владимир”, IV-та степен, с мечове – за участия в сражения и ръководство на военна единица – военна рота; връчен от руския император Александър II;
-Военен медал „За храброст и заслуги” с Георгиевско-андреевска лента; връчен от руския император Александър II за военни отличия;
-Медал „Преминаване на Дунав” („Дунавски кръст") – връчен от румънския княз Карл I за неговите военни отличия в действащата руска армия;
Изследването установи, че Сейго Ямадзава е бил придружаван и от друг самурай – Ямамото Кийотака, но за него не се откриха допълнителни данни дали се е отправил към тогавашната столица на руската империя, или е продължил заедно със Сейго Ямадзава.
При преминаването на Балкана и установяване на Временното руско управление /ВРУ/ в гр. Пловдив – като прикрепен към командния щаб – Ямадзава е пребивавал и в Пловдив. Той е бил и пряк свидетел на процесите около подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г., когато за първи път се очертават границите на възстановената българска държавност.
Личността на Сейго Ямадзава може да бъде разглеждана и в по-широкия контекст на международните контакти и обмен на военен опит през XIX век. Неговото участие в тази война може да се разглежда и като част от процесите на модернизация на Япония в периода след реставрацията Мейджи, когато японската държава активно наблюдава и изучава военните практики на европейските армии.
Ключови думи
Сейго Ямадзава, военни отличия, самурай, Кагошима, Япония, Руско-турска война 1877-1878 г., Плевенска епопея 1877 г., Освобождение на България
Анотация
Докладът е на основата на авторско научно изследване на доц. д-р Атанас Владиков и д-р Иван Ботев: "Първият самурай. Монографично изследване на участието на Сейго Ямадзава от Кагошима в Освобождението на България" (2026 г.), ISBN 978-954-347-153-9. Монографията е под печат и предстои да излезе през м. септември, 2026 г. Монографията се базира основно на исторически документи от Japan Center for Asian Historical Records /JACAR/ (Японски център за азиатски исторически документи), поддържан от Наци