Докладчик
Описание
Настоящата разработка разглежда мотивацията и целеполагането през призмата на индивидуалната психология на Алфред Адлер, противопоставяйки я на класическия психоаналитичен детерминизъм. За разлика от възгледите, че човешкото поведение се определя главно от минали травми и несъзнавани влечения, Адлер утвърждава телеологичния подход – разбирането, че действията на индивида се водят от бъдещи цели и стремежи.
Централно място в теорията заемат понятията за фикционен финализъм (идеалните представи и цели, които организират настоящото поведение) и универсалното чувство за непълноценност, което служи като основен двигател за личностно развитие и компенсация. Чрез концепцията за жизнения стил се анализира как ранните субективни стратегии на човека определят неговия подход към основните житейски задачи (работа, приятелство илюбов). В заключение се подчертава хуманистичният характер на адлеровата теория, според която човекът е активен творец на собствената си съдба, мотивиран от стремеж към значимост, съвършенство и социален принос.
Ключови думи
Алфред Адлер, индивидуална психология