Докладчик
Описание
Докладът изследва трансформациите в съвременната среда за сигурност, при които дефицитът на обществено доверие към държавните органи се утвърждава като фундаментална нетрадиционна и „тиха“ заплаха за националната стабилност. В теоретичен план е анализиран преходът от държавно-центричен към човешко-центричен модел на сигурност, съчетан с концептуализация на явления като „културата на страха“. Специално внимание е отделено на спецификите на българския контекст, характеризиращ се с устойчиво ниски нива на доверие към публичната власт, съдебната система и сектора за сигурност. Изследват се социалните и институционалните последици от това недоверие, сред които са ерозията на легитимността, кризата на гражданското участие, отслабването на доброволното спазване на правилата и повишената обществена уязвимост към дезинформация и конспиративни наративи. В заключение са изведени стратегически насоки и модели за реформа в сектора за сигурност, акцентиращи върху модернизацията на публичните комуникации и възстановяването на институционалната легитимност
Ключови думи
институционална доверие, национална сигурност, култура на страха, дезинформация