Докладчици
Описание
Настоящото изследване има за цел да изследва взаимовръзките между психологическото благополучие и академичната мотивация в горна училищна възраст. В изследването участват 365 ученици от IX, X и XI клас от различни училища в страната. Академичната мотивация е изследвана с помощта на „Скала за академична мотивация“ (Academic Motivation Scale – AMS; Vallerand et al., 1992) и показатели като: „Вътрешна мотивация-Знания“, „Вътрешна мотивация–Стимулация“, „Вътрешна мотивация–Постижения“, „Външна мотивация–Интроектирана регулация“, „Външна мотивация–Идентифицирана регулация“, „Външна мотивация-Външна регулация“, „Амотивация“. Психологическото благополучие се проучва посредством „Скала за психологическо благополучие“ (Ryff's Psychological Well-Being Scale) (Ryff, 1989) и е представено чрез показатели като: „Позитивно психологическо функциониране“, „Емоционално-социална неудовлетвореност“, „Жизнена целенасоченост“. Получените резултати показват, че позитивното психологическо функциониране има статистически значим положителен ефект върху вътрешната мотивация както по отношение на стремежа за придобиване на знания, така и по отношение на подобряването на постиженията. Проблемите с жизнената насоченост оказват статистически значим отрицателен ефект върху вътрешната мотивация за знания и вътрешната мотивация за постижения. Това означава, че позитивното психологическо функциониране е свързано с по-силна вътрешна ангажираност към ученето, докато отсъствието на ясна жизнена насоченост се асоциира с по-слаба вътрешна мотивация. Резултатите подчертават значението на психологическото благополучие като важен контекст, в който се формират, развиват и проявяват мотивите за учене. От тук произтича и необходимостта от създаване на един системен и добре интегриран подход за изучаване на академичната мотивация, като в него следва да се отчитат не само образователните, но и психологическите характеристики на учениците.
Ключови думи
психологическо благополучие; академична мотивация; юноши