Докладчици
Описание
В настоящото изследване се анализира ролята на възприеманата родителска подкрепа за автономността като предиктор на психологическото благополучие на юношите. Концептуалната рамка на изследването се основава на теорията за самоопределението (Self-Determination Theory/ SDT), разработена от Едуард Деси и Ричард Райън (Deci & Ryan, 1985; 2000). Там се посочва, че родителската подкрепа за автономността създава благоприятни условия за развитие на самостоятелност, лична компетентност и адаптивно психологическо функциониране сред подрастващите, докато контролиращите стратегии се свързват с неблагоприятни психологически последствия. В настоящото изследване са обхванати 365 ученици от IX, X и XI клас от различни училища в страната. Възприеманата родителска подкрепа за автономността, изследвана с помощта на „Скала за възприемана родителска подкрепа за автономността“ (Perceived Parental Autonomy Support Scale/ P-PASS) (Mageau et al., 2015), се проучва посредством такива фактори като: „Контрол чрез наказания и заплахи“; „Предоставяне на избор и автономност“; „Контролиращ натиск за постижения“; „Обясняване на причините и аргументиране на правилата“; „Контрол чрез вина и срам“; „Емоционално приемане и признаване на чувствата“. Психологическото благополучие е представено чрез показатели за „Позитивно психологическо функциониране“, „Емоционално-социална неудовлетвореност“, „Жизнена целенасоченост“. За изследване на предиктивните взаимовръзки са проведени серия от регресионни анализи. Резултатите показват устойчиви положителни ефекти на автономно-подкрепящите родителски практики върху позитивното психологическо функциониране. Предоставянето на избор и автономност, обясняването на причините и аргументирането на правилата, както и емоционалното приемане и признаването на чувствата са свързани с по-високи равнища на позитивно психологическо функциониране. Установяват се и отрицателни ефекти на част от автономно-подкрепящите практики върху емоционално-социалните проблеми. Обратно, контролиращите стратегии (чрез заплахи за наказание и предизвикване на чувство за вина) имат отрицателни ефекти върху позитивното психологическо функциониране и положителни ефекти върху емоционално-социална неудовлетвореност. Получените резултати подкрепят значението на качеството на родителската подкрепа за автономността за психологическото функциониране на юношите и показват, че различните им форми имат диференциращ принос към отделните аспекти на психологическото благополучие.
Анотация
В настоящото изследване се анализира ролята на възприеманата родителска подкрепа за автономността като предиктор на психологическото благополучие на юношите. Концептуалната рамка на изследването се основава на теорията за самоопределението (Self-Determination Theory/ SDT), разработена от Едуард Деси и Ричард Райън (Deci & Ryan, 1985; 2000). Там се посочва, че родителската подкрепа за автономността създава благоприятни условия за развитие на самостоятелност, лична компетентност и адаптивно психол
Ключови думи
родителска подкрепа за автономността; психологическо благополучие; родителски контрол; теория на самоопределението, юноши