Докладчик
Описание
Рифската война (1921–1927) бележи преход на използването на химическите оръжия от статична война към модерна въздушна доставка на бойни отровни вещества. След поражението през 1921 г., испанската армия използва серен иприт (HD), фосген и хлоропикрин, за да спре темпа на настъпление на бунтовниците. Тази статия анализира техническата и тактическа интеграция на химическите боеприпаси, доставяни чрез авиация и артилерия в пресечен, високопланински терен. Също така се оценява и стратегическото заобикаляне на международни правни рамки, като по-специално се разглежда как колониалната доктрина за борба с бунтовниците използва двусмислени норми, преди Женевският протокол от 1925 г. да бъде напълно ратифициран.
Ключови думи
Рифска война, химическо оръжие, бойни отровни вещества, БОВ, иприт, фосген, хлоропикрин, Женевски протокол.